Не се обиждай на магаре, ако ветеринар ти е спасил живота
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
1 май 2022 година
– Престани, какъв воин съм аз?– ми споделя Люда по телефона. – Просто трябваше нещо на се направи.
„ Нещо да се направи “ – това е да се зашие на непознат човек рана в корема от парче взривила се ракета. Направо насред улицата.
Люда е ветеринар. Онзи ден тя излязла от къщи, с цел да съобщи на сътрудниците си филантропична помощ – храна за бездомните животни.
Харкив, регион край стадиона " Кировец ".
– Ракетата се взриви на към 200 метра от нас – споделя Люда. – Ние с Дима паднахме на земята, а след една минута чухме крясъци и хукнахме натам.
В епицентъра на гърмежа лежали двама мъже. Люда се хвърлила към първия и забелязала присъщите признаци на счупен гръбнак: синини под очите и зад ушите. Казва, че незабавно се сетила за лекциите от първи курс в института – този човек никога не бива да се пипа и да се мести. На втория мъж му течала кръв отдолу под якето. Тя го разкопчала – а там се виждат вътрешности.
От „ Бърза помощ “ им споделили, че няма да могат да дойдат бързо, и Люда се свързала с един прочут хирург.
– Ший незабавно кръвоносните съдове! – извикал й хирургът. – Спри кръвотечението, по какъвто и да е метод!
Докато приятелят й Дима изтичал в нейния апартамент за здравното й куфарче с нужните принадлежности – хирургически скоби, конци и игли, Люда притискала кръвоносните съдове в коремната празнина на ранения с ръце.
– Само му повтарях „ не умирай, търпи, търпи, търпи… “ – това беше цялата анестезия.
Мъжът не викал, бил в потрес или в безсъзнание.
– Тогава ми се струваше, че това продължи около три часа, признава Люда. – А реално – единствено четири минути.
Когато, най-после се появила „ Бърза помощ “, лекарите я попитали: „ Вие сте доктор? “.
- Неудобно е да призная, споделя ми Люда, но отговорих " да ".
– Пък защо не, в случай че в моята тапия „ ветеринарен доктор “ закриеш с пръст първата дума, излиза, че не съм излъгала “.
Днес Люда към този момент може да се смее. А след онази история тя два дни непрекъснато треперела и повръщала. От нерви.
А след това още веднъж и още веднъж е звъняла в „ Бърза помощ “.
– Как са пациентите от квартала „ Камишев “?
След шока я обзела дива паника, че тя може да е внесла някаква зараза в раната или неправилно да е поставила скобата и е умъртвила своя пациент…
След осмото позвъняване дежурната в болничното заведение помолила Люда повече да не звъни – „ пристигнало й до гуша “.
И двамата пациенти са живи, положението им е устойчиво. Люда знае единствено, че единият се споделя Саша, а другият – Назар. Но кой кой е не знае.
С една дума, Саша-Назар, в случай че някоя госпожица в миналото в яда си те назова „ магаре “ или „ разгонен псе “, не спори. Защото ветеринал ти е избавил живота.
И още за Люда.
Тя остана в Харкив под обстрелите, тъй като живее с две кучета и четири котки. И осемгодишна дъщеричка.
Не може да поема спешни повиквания за потърпевшите и заболели животни, тъй като няма на кого да остави дъщерята си.
Затова в последно време Люда изкарва пари с плетене на пуловери, жилетки и рокли.
Плете със специфична машина. Казва, че се е научила и увлякла още по време на майчинството.
Преди няколко дни тази машина се развалила. Стара била, а частите за нея се намират мъчно, пък и са скъпи. Люда ужасно се разстрои.
И тогава си помислих, че, може би, някой има такава машинка за плетене за Люда – ветеринар от Харкив, която не е направила никакъв героизъм, просто е зашила корема на непознати човек, разкъсан от парче взривила се ракета. Направо посред улицата.
P.S. Машината за плетене за Люда се намери 17 минути след обявата. Огромна признателност за @Зоя Бирюкова.
Обичам ви, хора!
4 май 2022 година
Оказва се, че днес пак е юбилейна дата – 70-ят ден на войната.
Още през вчерашния ден се смяхме с един мой другар, обсъждахме как след нашата победа, когато се върнем вкъщи, ще си сложа голям аквариум – отдавна мечтая за това. В него ще плуват разноцветни рибки, мързеливи охлюви и клонести водорасли, а на дъното безусловно ще сложа копие на крайцера „ Москва “. Красиво ще е, нали?.
А през днешния ден в интернет попаднах на сюжет – откъси от камерите за наблюдаване в харкивския парк „ Горки “. Взривове, гърмежи, взривове… В новините, евентуално, също са посочили фрагменти. Новини аз към този момент от една седмица не виждам, не мога повече.
Татко се обади почти насълзен, споделя, че атракционните уреди и пейките могат да се ремонтират, само че дърветата…
В парка имаше доста редки типове дървета, шубраци и цветя. Добре разбирам, че животът на хората е над всичко и да страдаш поради растения даже е някак неудобно. Но моят 80-годишен баща откровено се е разстроил.
Миналото лято с него отидохме в парк „ Горки “. Стана почти случайно: снимахме се в рекламно видео за такситата за хора с неработоспособност. Преди това той няколко години не беше излизал по-далеч от нашия двор.
И ето, возя го през парка, край новите атракции, кафенета и фонтани. А той от самото начало ме моли да спра край някакво дърво или леха с цветя – миришеше цветята, галеше кората на дърветата, молеше ме да погледна в Интернет: „ Аня, а що за екзотично цвете е това? “
И като поговорихме с баща по телефон, аз взех да диря нещо в Интернет по работа и попаднах на документалния филм „ Мариупол. Хроника на пъкъла “. Съвсем нов. После повече от един час седях пред огледалото, вцепенена. Уж вече всичко знаем, само че гледаш и нямаш сили да дишаш.
Ако ви стигнат душевните сили – гледайте този филм.
Привечер излязох на разходка с кучето. Състоянието – като че ли от горната страна ми е стоварена бетонна плоча.
Разхождаме се из живописната хвойнова гора, в близост са катерици, зайци, реката от двете ни страни, чист въздух без миризмата на изгоряло.
Вие, евентуално, в този ден сте чули по новините за ракетния удар по град Днипро.
Ние бяхме напълно наоколо, паднахме на земята. И Хектор също легна. Харкивско куче – не е не запомнил.
И в този момент разбирам, че чувствам не познатия страх, а дива гняв, злоба, завист.
За всички, за всичко, даже за този чист въздух, който незабавно се извърши с дим.
Ще оцелея. Ще оцелея да се върна вкъщи след Победата и да си сложа в стаята огромен аквариум с крайцера „ Москва “ на дъното.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
1 май 2022 година
– Престани, какъв воин съм аз?– ми споделя Люда по телефона. – Просто трябваше нещо на се направи.
„ Нещо да се направи “ – това е да се зашие на непознат човек рана в корема от парче взривила се ракета. Направо насред улицата.
Люда е ветеринар. Онзи ден тя излязла от къщи, с цел да съобщи на сътрудниците си филантропична помощ – храна за бездомните животни.
Харкив, регион край стадиона " Кировец ".
– Ракетата се взриви на към 200 метра от нас – споделя Люда. – Ние с Дима паднахме на земята, а след една минута чухме крясъци и хукнахме натам.
В епицентъра на гърмежа лежали двама мъже. Люда се хвърлила към първия и забелязала присъщите признаци на счупен гръбнак: синини под очите и зад ушите. Казва, че незабавно се сетила за лекциите от първи курс в института – този човек никога не бива да се пипа и да се мести. На втория мъж му течала кръв отдолу под якето. Тя го разкопчала – а там се виждат вътрешности.
От „ Бърза помощ “ им споделили, че няма да могат да дойдат бързо, и Люда се свързала с един прочут хирург.
– Ший незабавно кръвоносните съдове! – извикал й хирургът. – Спри кръвотечението, по какъвто и да е метод!
Докато приятелят й Дима изтичал в нейния апартамент за здравното й куфарче с нужните принадлежности – хирургически скоби, конци и игли, Люда притискала кръвоносните съдове в коремната празнина на ранения с ръце.
– Само му повтарях „ не умирай, търпи, търпи, търпи… “ – това беше цялата анестезия.
Мъжът не викал, бил в потрес или в безсъзнание.
– Тогава ми се струваше, че това продължи около три часа, признава Люда. – А реално – единствено четири минути.
Когато, най-после се появила „ Бърза помощ “, лекарите я попитали: „ Вие сте доктор? “.
- Неудобно е да призная, споделя ми Люда, но отговорих " да ".
– Пък защо не, в случай че в моята тапия „ ветеринарен доктор “ закриеш с пръст първата дума, излиза, че не съм излъгала “.
Днес Люда към този момент може да се смее. А след онази история тя два дни непрекъснато треперела и повръщала. От нерви.
А след това още веднъж и още веднъж е звъняла в „ Бърза помощ “.
– Как са пациентите от квартала „ Камишев “?
След шока я обзела дива паника, че тя може да е внесла някаква зараза в раната или неправилно да е поставила скобата и е умъртвила своя пациент…
След осмото позвъняване дежурната в болничното заведение помолила Люда повече да не звъни – „ пристигнало й до гуша “.
И двамата пациенти са живи, положението им е устойчиво. Люда знае единствено, че единият се споделя Саша, а другият – Назар. Но кой кой е не знае.
С една дума, Саша-Назар, в случай че някоя госпожица в миналото в яда си те назова „ магаре “ или „ разгонен псе “, не спори. Защото ветеринал ти е избавил живота.
И още за Люда.
Тя остана в Харкив под обстрелите, тъй като живее с две кучета и четири котки. И осемгодишна дъщеричка.
Не може да поема спешни повиквания за потърпевшите и заболели животни, тъй като няма на кого да остави дъщерята си.
Затова в последно време Люда изкарва пари с плетене на пуловери, жилетки и рокли.
Плете със специфична машина. Казва, че се е научила и увлякла още по време на майчинството.
Преди няколко дни тази машина се развалила. Стара била, а частите за нея се намират мъчно, пък и са скъпи. Люда ужасно се разстрои.
И тогава си помислих, че, може би, някой има такава машинка за плетене за Люда – ветеринар от Харкив, която не е направила никакъв героизъм, просто е зашила корема на непознати човек, разкъсан от парче взривила се ракета. Направо посред улицата.
P.S. Машината за плетене за Люда се намери 17 минути след обявата. Огромна признателност за @Зоя Бирюкова.
Обичам ви, хора!
4 май 2022 година
Оказва се, че днес пак е юбилейна дата – 70-ят ден на войната.
Още през вчерашния ден се смяхме с един мой другар, обсъждахме как след нашата победа, когато се върнем вкъщи, ще си сложа голям аквариум – отдавна мечтая за това. В него ще плуват разноцветни рибки, мързеливи охлюви и клонести водорасли, а на дъното безусловно ще сложа копие на крайцера „ Москва “. Красиво ще е, нали?.
А през днешния ден в интернет попаднах на сюжет – откъси от камерите за наблюдаване в харкивския парк „ Горки “. Взривове, гърмежи, взривове… В новините, евентуално, също са посочили фрагменти. Новини аз към този момент от една седмица не виждам, не мога повече.
Татко се обади почти насълзен, споделя, че атракционните уреди и пейките могат да се ремонтират, само че дърветата…
В парка имаше доста редки типове дървета, шубраци и цветя. Добре разбирам, че животът на хората е над всичко и да страдаш поради растения даже е някак неудобно. Но моят 80-годишен баща откровено се е разстроил.
Миналото лято с него отидохме в парк „ Горки “. Стана почти случайно: снимахме се в рекламно видео за такситата за хора с неработоспособност. Преди това той няколко години не беше излизал по-далеч от нашия двор.
И ето, возя го през парка, край новите атракции, кафенета и фонтани. А той от самото начало ме моли да спра край някакво дърво или леха с цветя – миришеше цветята, галеше кората на дърветата, молеше ме да погледна в Интернет: „ Аня, а що за екзотично цвете е това? “
И като поговорихме с баща по телефон, аз взех да диря нещо в Интернет по работа и попаднах на документалния филм „ Мариупол. Хроника на пъкъла “. Съвсем нов. После повече от един час седях пред огледалото, вцепенена. Уж вече всичко знаем, само че гледаш и нямаш сили да дишаш.
Ако ви стигнат душевните сили – гледайте този филм.
Привечер излязох на разходка с кучето. Състоянието – като че ли от горната страна ми е стоварена бетонна плоча.
Разхождаме се из живописната хвойнова гора, в близост са катерици, зайци, реката от двете ни страни, чист въздух без миризмата на изгоряло.
Вие, евентуално, в този ден сте чули по новините за ракетния удар по град Днипро.
Ние бяхме напълно наоколо, паднахме на земята. И Хектор също легна. Харкивско куче – не е не запомнил.
И в този момент разбирам, че чувствам не познатия страх, а дива гняв, злоба, завист.
За всички, за всичко, даже за този чист въздух, който незабавно се извърши с дим.
Ще оцелея. Ще оцелея да се върна вкъщи след Победата и да си сложа в стаята огромен аквариум с крайцера „ Москва “ на дъното.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб* Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ